Страстната седмица на Мия

Мама и татко прочетоха историята за Цветница в Писанията. Когато Исус Христос отишъл в Йерусалим, хората веели палмови клони и викали „Осанна!“.

Сестра ми Луси държеше картина, на която Исус язди магаре. Всички останали развявахме хартиените си клонки. Почувствах се щастлива, представяйки си, че приветствам Исус.

Исус бил разстроен, че хората продавали разни неща в храма, затова ги изгонил навън. Събрахме боклука от храстите около църквата. Радвам се, че можахме да помогнем с грижите за Божия дом!

Мама прочете истории, които Исус Христос е разказвал на хората. Слушахме и използвахме пластилина, за да правим разни неща от историите. Луси направи овца, защото Исус е Добрият Пастир. Аз направих малък светилник с масло. Това ми помогна да не забравям да поддържам сърцето си пълно с вяра.

Татко ни разказа как Мария дала на Исус Христос специално масло за нозете Му. Ароматът изпълнил цялата къща.

Нямахме от това специално масло. Вместо това използвахме канелата, за да направим сладкиш. Мама каза, че когато усетим аромата на канелата, докато сладкишът се пече, следва да си помислим какво можем да дадем на Исус.

Запалихме свещите и изпяхме песен точно както Исус Христос и Неговите ученици са пели по време на Тайната вечеря. Ядохме арабски хляб и пихме гроздов сок, за да си спомним първото причастие. Имахме и нарове, които да ни напомнят за кръвта на Исус, и маслини – за Гетсиманската градина.

Докато ядохме, навън се чуха гръмотевици. Чувствах се в безопасност и бях благодарна да знам, че Исус вече бе преживял най-тежката буря.

Четохме как Исус Христос е умрял за нас. После занесохме празната саксия в градината и я сложихме на една страна, за да стане като гробница. Изсипахме почва и камъни около нея, но оставихме отвора непокрит. Мама ни даде фигурка, която да представлява тялото на Исус. Благоговейно го увихме в бял плат и го поставихме в саксията.

Въпреки че беше само саксия, се чувствах тъжна, докато покривах отвора с камък.

Мама каза, че след като Исус Христос умрял, Той започнал мисионерска работа в света на духовете. По този начин хората, които не били научили за Неговото Евангелие на земята, пак можели да научат за Него. В храмовете можем да участваме в кръщения за хора, които не са били кръстени, преди да починат.

Луси и аз още не сме достатъчно големи, за да влезем в храма, но помогнахме с изрязването на отпечатаните картончета. Мама и татко се редуваха да вършат храмова работа за хората на картончетата и да се разхождат с нас около храма. Дори отвън храмът малко прилича на небесата.

Сутринта на Великден камъкът пред саксията го нямаше, а платът беше празен. Имаше картичка, на която пишеше: Той възкръсна!

Вече знаех, че Исус Христос е причината за Великден. След честването на Страстната седмица, чувствам, че Го познавам малко по-добре.