Благовестия на голяма радост

Дори от светска гледна точка, земният живот на Исус от Назарет е оказал по-голямо влияние върху този свят и неговата история, отколкото животът на всеки друг човек. Исус е бил основен обект на внимание от страна на пророци и поети в продължение на хиляди години. Най-великите произведения на изкуството и музиката на западния свят са посветени на честването на рождението, живота и мисията на Исус Христос. Философи и теолози са изучавали през целия си живот Неговите учения. Тези учения са вдъхновявали безброй милосърдни постъпки, прояви на чистата любов Христова.

Паметниците, отбелязващи живота и ученията на Господ Исус Христос, са повече от паметниците в чест на всеки друг човек. Това, разбира се, включва големите катедрали, които украсяват пейзажа в Европа и Америка, като много от тях са построени за повече от един век. В настоящия момент, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни има 171 осветени и действащи храма и още 129 в процес на ремонт, строеж, проектиране или току-що обявени от президент Ръсел М. Нелсън на последната ни обща конференция през октомври. Тези домове на Господ се намират на всеки континент, в 74 страни по света. В тях ние посвещаваме живота си на това да следваме Исус Христос.

Милиони хора са дали живота си – и, по-важното, милиони са изграждали живота си – следвайки Господа, Бога на Израил, Йехова, Исус Христос, нашия Спасител. Президент Гордън Б. Хинкли не преувеличава, когато провъзгласява: „Неговият несравним пример (бе) най-великата сила за доброта и мир в целия свят“¹.

Можем да открием важен замисъл и символ в божественото известяване за раждането на Божия Единороден Син. От разказите в Новия завет научаваме, че известия за раждането на Младенеца Христос в Източното полукълбо са били дадени на три различни групи хора, всяка от тях с много различни характеристики. Онези, които получили небесното известие за раждането, били много смирените, много светите и много мъдрите.

Първото известие било към овчарите по хълмовете край Витлеем. Един ангел и небесен хор благовестили „голяма радост, която ще бъде за всички човеци (…) Спасител, Който е Христос Господ“.² Вероятно овчарите били избрани да получат тази голяма радост, защото били кротки и смирени. И така, те доказали доверието си в посланието от небесата, като посетили новороденото. После в Писанията се казва, че овчарите „разказаха онова, което им беше известено за това Детенце“.³ Неслучайно Спасителят използва за примери в Своето учение както овчарите, така и агнетата, за които те се грижат. Също така, когато в началото на Своето служение Исус отишъл при Йоан Кръстител, пророкът заявил: „Ето Божия Агнец, Който поема греха на света!“⁴.

Второто известие за раждането на Месията било дадено в храма в Йерусалим на двама свети работници, чийто благочестив живот ги направил достойни да получат свидетелството на Светия Дух. Когато Мария и Йосиф завели Младенеца Исус в храма, за да принесат предвидената за първородно дете жертва, Симеон и Анна свидетелствали, че Той е Месията. В Писанията се казва, че Симеон взел Детето на ръце и благословил Бог, че му позволил да види „спасението“, „светлина, която да просвещава народите, и слава на Твоя народ Израил“. А Анна, „една пророчица“, „като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението на Йерусалим“⁵.

Трета група хора научили за това забележително рождение. В Библията, с нанесените от Джозеф Смит малки подобрения, се казва, че мъдреци от Изтока дошли в Йерусалим, питайки къде е Детето, Което се е родило да стане Месия на юдеите, защото видели звездата Му на изток и дошли да Му се поклонят⁶.

От тяхното питане става ясно, че мъдреците са били напътствани от Господ за Негови свещени цели. От Библията учим, че никой човек не знае Божиите неща, освен този, който има Духа Божий⁷. Мъдреците били от далечна земя и култура и затова полученото от тях свидетелство било напомняне, че Месията се е родил за всички хора. Освен това, посещението им може да е имало и друг замисъл. Възможно е Мария и Йосиф да са използвали златото и другите дарове на мъдреците, за да заминат бързо за Египет, да живеят там и да спасят Детето Христос, Чийто живот бил застрашен от нечестивата заповед на цар Ирод⁸.

Не е ли показателно, че чудотворното събитие на раждането на Христос и до известна степен значението на това събитие са били известени само на много смирените, много светите и много мъдрите? Както старейшина Джеймс Е. Талмидж учи в Jesus the Christ (Исус Христос): „Наистина Бог е издигнал свидетели за Себе Си, които да свидетелстват на всякакви хора, различни по характер и обществено положение – свидетелството на ангелите за бедните и смирените, свидетелството на мъдреците за високомерния цар и гордите свещеници на Юдея“⁹.

Ние може да сме вдъхновявани да следваме примера на Симеон и Анна и да даваме своето свидетелство за свещеното рождение и неговата цел по време на дните около Коледа.

За нас няма нищо ново в празнуването на раждането на Христос. Посланието е познато и вечно. То е било преподавано на Адам. Било е проповядвано на чедата Израилеви. Било е разкрито на потомците на татко Лехий. Отново и отново, пророците провъзгласяват основните истини на ученията и Единението на Исус Христос. Отново и отново, те провъзгласяват мисията Му и проповядват Неговата заповед, Божиите чеда да обичат и да служат на Бог, и да се обичат и да си служат едни на други. Повтаряни през вековете, тези изявления са най-важното послание на вечността. За хората, които следват Христос, тези изявления не трябва да бъдат променяни. Те трябва да бъдат подновявани в живота на всеки от нас.

Коледа пробужда в нас желание да разгърнем любовта си и да бъдем дружелюбни към всички. Небесната прокламация „На земята мир между човеците“¹⁰ не се отнася само за хората, към които вече изпитваме любов и привързаност. Тя изисква да бъдем добри към случайни познати, към непознати и дори към врагове. Коледа е също време да прощаваме, да лекуваме стари рани и да се помиряваме с другите.

Тя е време, в което да изоставим арогантността и подстрекателството, да надмогнем критикуването, да проявяваме търпение и да не акцентираме върху различията между хората. Ние сме подтиквани да бъдем дружелюбни към всички хора – тези, които са от нашата вяра и онези, които не са – като спазваме заповедта, която Бог дава на чедата Израилеви чрез пророка Моисей:

„Когато някой чужденец се засели при вас в земята ви, да не му правите зло;

чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш местен и да го обича(те) като себе си“¹¹.

Коледа е време да си спомним, че всички сме чеда на един Отец в Небесата, Който е дал Своя Единороден Син, за да можем всички да бъдем изкупени от смъртта, и Който е предоставил благословиите на спасението и възвисяването на цялото човечество при еднакви условия.

Като последователи на Христос следва да бъдем най-дружелюбните и най-внимателните сред всички хора. Трябва да учим децата си да бъдат добри и внимателни към всички. И трябва, разбира се, да избягваме общуване и дейности, които противоречат на нашите стандарти на поведение или отслабват нашата вяра и поклонение. Но това не трябва да ни изолира от съвместните усилия на хора с всякакви убеждения – вярващи и невярващи.

Преди няколко десетилетия, президент Томас С. Монсън каза следното:

„Древните пастири търсили Детето Исус. Но ние търсим Исус Христос, нашия по-голям Брат, нашия Ходатай пред Отца, нашия Изкупител, причината за нашето спасение, Онзи, Който е бил в началото с Отца, Който е взел върху Си греховете на света и по Свой избор е умрял, за да можем ние да живеем вечно. Именно Този Исус търсим“¹².

Светиите от последните дни са уникално подготвени да празнуват спасителното послание за Исус Христос през цялата година. Ние имаме дара на Светия Дух, Чиято мисия е да свидетелства за Отца и Сина¹³. Ние сме чеда на един Отец в Небесата, Който е заявил: „Това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“¹⁴. И пророците на нашия Спасител, Исус Христос, Който е Господ Бог на Израил, провъзгласяват Неговото Евангелие:

„Той дойде в света, тъкмо Исус, за да бъде разпнат заради света и за да понесе греховете на света, и за да освети света, и да го очисти от всичката неправедност;

та чрез Него да бъдат спасени всички, които Отец беше поставил във властта Му и беше създал чрез Него,

Който прославя Отца и спасява всички творения на ръцете Му“¹⁵.

Затова, в Неговата възстановена Църква ние заявяваме, „че чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието“¹⁶. Свидетелствам за това, в святото име на Исус Христос, амин.